Зимата вече беше в разгара си.

Winter was already in full swing.

Отвън всичко бе покрито с бяла пелена.

Outside, everything was covered in a white veil.

В отделението за психично здраве в болницата беше тихо.

In the mental health ward of the hospital, it was quiet.

Бори¬слав седеше до прозореца, гледайки снежинките, които танцуваха навън.

Борислав sat by the window, watching the snowflakes dancing outside.

Беше мъж на средна възраст, винаги потиснат от своите мисли и страхове.

He was a middle-aged man, always burdened by his own thoughts and fears.

Живееше в собствения си свят на изолация.

He lived in his own world of isolation.

В същата сграда, но в друга стая, бе Вероника.

In the same building, but in another room, was Вероника.

Тя бе малко по-млада и кипяща от енергия.

She was slightly younger and full of energy.

Нейната биполярна диагноза често я поставяше в крайности.

Her bipolar diagnosis often put her in extremes.

Понякога беше твърде весела, а друг път – потисната и тъжна.

Sometimes she was overly cheerful, and other times – depressed and sad.

Но днес беше слънчев ден за нея, макар и зимен.

But today was a sunny day for her, even though it was winter.

Изведнъж чуха гласа на Михайла, терапевтката, която обичаше да работи с изкуството.

Suddenly, they heard the voice of Михайла, the therapist who loved working with art.

Гласът ѝ беше топъл и поканяше всички в стаята за арт терапия.

Her voice was warm and inviting everyone to the art therapy room.

Стаята беше малък, но уютен оазис с пастелни цветове.

The room was a small but cozy oasis with pastel colors.

Боята и четките бяха готови.

The paint and brushes were ready.

Ароматът на терпентин изпълваше въздуха.

The scent of turpentine filled the air.

Борислав се съгласи да дойде, макар и с трепет.

Борислав agreed to come, albeit with trepidation.

Разтърсваше се от вътрешен страх, но той искаше нещо повече от самота.

He was shaken by inner fear, but he wanted something more than loneliness.

Вероника вече беше там, усмихвайки се на всеки в стаята.

Вероника was already there, smiling at everyone in the room.

Михайла ги покани да работят по обща мазилка.

Михайла invited them to work on a group mural.

Те избраха картина на зимен пейзаж – снежна гора на лунна светлина.

They chose a painting of a winter landscape – a snowy forest in moonlight.

Работа им започна бавно.

Their work began slowly.

Първо мълчаха, но постепенно започнаха да си разказват, какво ги вълнува.

Initially, they were silent, but gradually they started sharing their thoughts.

Борислав бояше се от света, а Вероника искаше да намери приетост.

Борислав feared the world, while Вероника wanted to find acceptance.

Те работеха ръка в ръка, докато рисуваха снежинките и светлината.

They worked hand in hand as they painted the snowflakes and the light.

Това парче платно се превърна в техния своеобразен мост.

This piece of canvas became their unique bridge.

По време на работата те се съгласиха, че искат да се подкрепят.

During the work, they agreed that they wanted to support each other.

Вероника обеща на Борислав, че няма да го съди, и той се съгласи да ѝ слуша, когато има нужда от разговор.

Вероника promised Борислав she would not judge him, and he agreed to listen to her when she needed to talk.

Тогава разбираха, че никой не е съвършен.

Then they realized that no one is perfect.

Те не бяха сами.

They weren't alone.

Зимата продължи, но сърцата им поне се стоплиха от надежда и ново приятелство.

Winter continued, but their hearts were at least warmed by hope and a new friendship.

От този ден нататък, всяка сесия на арт терапия беше за тях платформа за споделяне и изцеление.

From that day onward, every art therapy session became a platform for sharing and healing for them.

Борислав започна да отваря сърцето си и към други хора.

Борислав began to open his heart to other people.

Бавно, но сигурно.

Slowly but surely.

Вероника пък намери увереност в себе си и започна да блеси с истинската си същност.

Вероника, on the other hand, found confidence in herself and began to shine with her true being.

Те продължиха заедно към съвместния им път към възстановяване, ръка в ръка през снежните дни.

They continued together on their joint path to recovery, hand in hand through the snowy days.

Картината им остана като символ на ново начало.

Their painting remained as a symbol of a new beginning.