В пролетния утрин офисът беше оживен като кошер.

On a spring morning, the office was buzzing like a beehive.

Бели дъски бяха изписани с идеи.

Whiteboards were filled with ideas.

Компютрите тихо мърмореха.

The computers hummed quietly.

Миризмата на прясно кафе изпълваше въздуха.

The smell of fresh coffee filled the air.

Атмосферата беше напрегната.

The atmosphere was tense.

Крайният срок наближаваше.

The deadline was approaching.

Ивайло, проектен мениджър с амбиция да се докаже, седеше в кабинета си.

Ивайло, a project manager with the ambition to prove himself, sat in his office.

Той мечтаеше за повишение.

He dreamed of a promotion.

Но работният му ден беше напрегнат.

But his workday was tense.

Докато преглеждаше презентацията си, усети тъпа болка в гърдите.

As he reviewed his presentation, he felt a dull pain in his chest.

Ивайло отмахна болката.

Ивайло brushed off the pain.

Трябваше да продължи.

He had to continue.

Радослава, състрадателна колежка, го наблюдаваше.

Радослава, a compassionate colleague, was observing him.

Забелязваше умората в очите му.

She noticed the fatigue in his eyes.

"Ивайло, добре ли си?

"Ивайло, are you okay?"

" - попита тя, загрижена.

she asked, concerned.

Той кимна, но болката не отшумяваше.

He nodded, but the pain did not subside.

"Трябва да завърша това", отвърна той.

"I have to finish this," he replied.

Скоро дойде срещата.

Soon the meeting arrived.

В заседателната зала, Стоян, шефът на отдела, слушаше с внимание.

In the conference room, Стоян, the department head, listened attentively.

Мигове преди Ивайло да започне, почувства остра болка.

Moments before Ивайло began, he felt a sharp pain.

Пот избиваше на челото му.

Sweat formed on his forehead.

"Продължавай", шептеше му умът.

"Keep going," his mind whispered.

Но тялото му не се съгласяваше.

But his body disagreed.

Радослава видя бледността на лицето му.

Радослава saw the paleness of his face.

"Спри, Ивайло", повиши тон тя.

"Stop, Ивайло," she raised her voice.

"Имаш нужда от помощ.

"You need help."

"Ивайло искаше да протестира.

Ивайло wanted to protest.

Но болието диктуваше друго.

But the pain dictated otherwise.

Внезапно замаяност го обзе.

Suddenly dizziness took hold of him.

Той се олюля.

He swayed.

В един миг всички в офиса гледаха с ужас.

In an instant, everyone in the office watched in horror.

Ивайло се свлече на земята.

Ивайло collapsed to the floor.

Радослава веднага се втурна към него.

Радослава immediately rushed to him.

"Нуждаем се от линейка!

"We need an ambulance!"

", извика тя.

she shouted.

Докато чакаха медицинска помощ, Стоян помогна да успокоят ситуацията.

While they waited for medical assistance, Стоян helped calm the situation.

"Всичко ще бъде наред", каза той тихо.

"Everything will be alright," he said quietly.

Ивайло беше откаран бързо в болницата.

Ивайло was quickly taken to the hospital.

Лекарите го прегледаха.

Doctors examined him.

"Не е сърдечен удар, но трябва да промени начина си на живот", обясниха те.

"It's not a heart attack, but he needs to change his lifestyle," they explained.

Ивайло осъзна.

Ивайло realized.

Работата не беше всичко.

Work was not everything.

Когато се върна в офиса след известно време, Ивайло беше различен човек.

When he returned to the office after some time, Ивайло was a different person.

Разбираше, че успехът не беше само в работата.

He understood that success was not just in work.

Здравето беше приоритет.

Health was a priority.

Радослава го поздрави с усмивка.

Радослава greeted him with a smile.

"Радвам се да те видя обратно, но искам те здрав", каза тя.

"Glad to see you back, but I want you healthy," she said.

Ивайло й благодари.

Ивайло thanked her.

Ивайло започна да балансира работата с живота си.

Ивайло began to balance work with his life.

Разбираше, че истинското богатство е здравото сърце и спокойствието на ума.

He understood that true wealth is a healthy heart and peace of mind.

Пролетта донесе ново начало за него.

Spring brought a new beginning for him.

И там, сред белите дъски, шумящите компютри и аромата на кафе, той намери своя мир.

And there, among the whiteboards, humming computers, and the aroma of coffee, he found his peace.