Васил гледаше надолу към картите в ръцете си и усещаше как пот облива челото му.

Васил looked down at the cards in his hands and felt sweat covering his forehead.

В мазето-кафе до катедралата Александър Невски, атмосферата беше напрегната.

In the basement café near the Александър Невски Cathedral, the atmosphere was tense.

Месец март беше дошъл с първите топли дни, а хората в кафенето носеха мартеници, което напомняше за празника Баба Марта.

March had arrived with the first warm days, and the people in the café wore мартеници, reminding them of the Баба Марта holiday.

Васил знаеше, че е време за промяна, но залозите бяха високи.

Васил knew it was time for change, but the stakes were high.

Тази вечер беше последната му възможност.

Tonight was his last chance.

Беше изгубил много пари и ако не успееше да спечели, щеше да бъде изправен пред големи проблеми.

He had lost a lot of money, and if he didn't manage to win, he would face big problems.

Васил си спомни за Елена и Мария.

Васил remembered Елена and Мария.

Елена беше неговата сестра, която винаги го предпазваше.

Елена, his sister, always protected him.

Съмняваше се, че нещо не е наред, но все още не познаваше пълната истина.

She suspected something was wrong but still didn't know the whole truth.

Мария, неговата приятелка, вярваше в него, въпреки скорошната му потайност.

Мария, his girlfriend, believed in him despite his recent secrecy.

Васил реши да рискува.

Васил decided to take a risk.

Извади стар часовник, наследство от дядо му, и го постави на масата, използвайки го като залог.

He pulled out an old watch, an inheritance from his grandfather, and placed it on the table, using it as a bet.

Това беше последната му възможност да оправи нещата и да спаси честта си.

This was his last chance to fix things and save his honor.

Спокойствието на вечерта навън бе в контраст с напрежението вътре.

The calm of the evening outside was in contrast with the tension inside.

Във въздуха витаеше напрежение, докато участниците в играта тихо наблюдаваха.

Tension was in the air as the participants in the game quietly watched.

Васил вдигна глава и срещна погледите на другите играчи.

Васил lifted his head and met the gazes of the other players.

Вече нямаше връщане назад.

There was no turning back now.

Последният рунд започна.

The final round began.

Васил неотстъпчиво наблюдаваше картите на масата и правеше свои изчисления.

Васил steadfastly observed the cards on the table and did his calculations.

Сърцето му биеше бързо, но той се държеше твърдо.

His heart was beating fast, but he held his ground.

Минутите течаха бавно, но дойде моментът на истината.

The minutes passed slowly, but the moment of truth came.

С усмивка Васил обърна картите си.

With a smile, Васил turned over his cards.

Той беше спечелил.

He had won.

Радостна въздишка прозвуча из стаята.

A joyful sigh echoed through the room.

Не само че беше възвърнал загубените си пари, но имаше и печалба.

Not only had he regained his lost money, but he also had a profit.

Вече можеше да плати дълговете си и да върне часовника.

Now he could pay his debts and return the watch.

Докато излизаше от кафето, дишайки пролетния въздух, Васил се почувства освободен.

As he left the café, breathing in the spring air, Васил felt free.

Обеща на себе си, че повече няма да се оставя на такова напрежение и ще бъде по-отговорен.

He promised himself that he would no longer let himself be under such pressure and would be more responsible.

За Елена и Мария.

For Елена and Мария.

За бъдещето си.

For his future.

Тази вечер под светлината на катедралата, Васил се промени.

That evening, under the lights of the cathedral, Васил changed.

С усмивка на лице, той се отправи към дома, готов да посрещне новото утро и всички предизвикателства, които го очакват.

With a smile on his face, he headed home, ready to face the new morning and all the challenges that awaited him.