Борислав стоеше пред вратата на училещето, превърната в секция за гласуване, и усещаше как пролетният вятър го бодеше по кожата.

Борислав stood in front of the door of the school, which had been turned into a polling station, feeling how the spring wind pricked his skin.

Дългите му дни на отминали приключения като професор по история можеха да съществуват само в спомени, но може би днес щеше да има нещо по-различно.

His long-gone days of adventures as a history professor could exist only in memories, but perhaps today there would be something different.

Вътре в залата, шумоленето на хартиени бюлетини и тихият шепот на съседи създаваха усещане за оживление.

Inside the hall, the rustling of paper ballots and the quiet whisper of neighbors created a sense of liveliness.

Прозорци, покрити с лек слой прах, пропускаха меката светлина на пролетното слънце.

Windows, covered with a light layer of dust, let in the soft light of the spring sun.

Борислав се възползва от суматохата, за да се разходи между редиците, когато погледът му се спря на нещо необичайно.

Борислав took advantage of the commotion to walk between the rows when his gaze stopped on something unusual.

На пода до изборната кабина, лежеше загадъчен плик.

On the floor next to the voting booth lay a mysterious envelope.

Борислав се наведе и внимателно го взе, като се огледа наоколо.

Борислав bent down and carefully picked it up, looking around.

Пликът беше затворен и нямаше никакви белези.

The envelope was sealed and had no markings.

Елена, една от членовете на комисията и бивша студентка на Борислав, се приближи и го поздрави.

Елена, one of the members of the commission and a former student of Борислав, approached and greeted him.

Пликът беше преминал в нейни ръце, но тя предупреди: „Съжалявам, но трябва да го предадем според протокола.

The envelope passed into her hands, but she warned, "I'm sorry, but we have to hand it over according to protocol."

“Борислав кимна, но в главата му вече се раждаше план.

Борислав nodded, but a plan was already forming in his mind.

Той знаеше, че може да разчита на връзката си с Елена, за да открие повече.

He knew he could rely on his connection with Елена to find out more.

През обедната почивка, той се обърна към нея с тихо молба: „Знам, че това не е по правилата, но може ли все пак да погледнем какво има вътре?

During the lunch break, he turned to her with a quiet request: "I know this isn't according to the rules, but could we possibly take a look inside?

Може пък да е нещо важно за всички нас.

It might be something important for all of us."

“Елена размисли, сетне кимна и тихо каза: „Добре, но само за малко.

Елена thought for a moment, then nodded and quietly said, "Alright, but only for a little while."

“ Заедно с колегата й Милен, те се оттеглиха в една по-тиха стая.

Together with her colleague Милен, they retreated to a quieter room.

Борислав отвори плика и видя, че в него има сложни символи — мистериозна карта, която не казва нищо на пръв поглед.

Борислав opened the envelope and saw that inside were complex symbols — a mysterious map that said nothing at first glance.

С вълнение, Борислав започна да разчита символите.

With excitement, Борислав began to decipher the symbols.

Те разказваха история за старо съкровище, скрито в селото, от времето когато мравките още са били великани, а хората - малки.

They told a story of an old treasure hidden in the village, from the time when ants were giants and people were small.

С Елена и Милен до себе си, Борислав се почувства млад отново.

With Елена and Милен by his side, Борислав felt young again.

Той откри нова цел пред себе си: да разкрие този забравен секрет и да върне миналото на своята общност.

He discovered a new goal before him: to unveil this forgotten secret and to bring back the past to his community.

Светлината извън прозорците хвърляше топли сенки по лицето на Борислав, сякаш самото време му се усмихваше.

The light outside the windows cast warm shadows across Борислав's face, as if time itself was smiling at him.

Изпълнен с нова енергия, той знаеше, че предстоящото приключение ще изпълни дните му с вълнения и ще даде ново значение на неговите натрупани знания.

Filled with new energy, he knew that the upcoming adventure would fill his days with excitement and give new meaning to his accumulated knowledge.

Така, сред пролетната свежест и заобиколен от нови приятели, Борислав намери новото си начало.

Thus, amidst the spring freshness and surrounded by new friends, Борислав found his new beginning.