Николай вървеше по алеите на Борисовата градина, под бавно разцъфващите дървета.

Николай walked along the paths of Борисовата градина, under the slowly blossoming trees.

Пролетният въздух беше свеж, а слънцето топлеше леко.

The spring air was fresh, and the sun gently warmed the surroundings.

Наближаваше Великден, а парка беше пълен с хора, оживени от радостта на новото начало.

Easter was approaching, and the park was filled with people, enlivened by the joy of a new beginning.

Николай беше в късните си четиридесет, с успешна кариера, но току-що бе получил притеснителна диагноза.

Николай was in his late forties, with a successful career, but he had just received a concerning diagnosis.

Лекарите му казаха, че има сърдечно заболяване, което изисква сериозни промени в начина му на живот.

The doctors told him that he had a heart condition that required serious lifestyle changes.

Но Николай не беше готов за такива промени.

But Николай wasn't ready for those changes.

До него вървеше Зоя, неговата детска приятелка и довереник.

Walking beside him was Зоя, his childhood friend and confidante.

Тя беше практична жена и нутриционист, решена да помогне.

She was a practical woman and a nutritionist, determined to help.

Зоя знаеше какво значи да се адаптираш към нови обстоятелства и искаше да предаде този опит на Николай.

Зоя knew what it meant to adapt to new circumstances and wanted to pass that experience on to Николай.

“Николай,” започна тя тихо, “ти трябва да се грижиш за себе си.

“Николай,” she began softly, “you need to take care of yourself.

Без промени, този ритъм няма да те остави здрав.”

Without changes, this rhythm won't keep you healthy.”

Той я погледна, все още неуверен.

He looked at her, still uncertain.

“Зоя, не искам да губя всичко, което съм постигнал,” отвърна Николай.

“Зоя, I don't want to lose everything I've achieved,” Николай replied.

“Работата ми е важна за мен.”

“My work is important to me.”

“Не казвам да се откажеш, но малките стъпки ще те отведат далеч.”

“I'm not saying to give it up, but small steps will take you far.”

Тя посочи към дърветата. “Погледни ги.

She pointed to the trees. “Look at them.

Всяка пролет се връщат към живот. Защо не можеш да направиш същото?”

Every spring they return to life. Why can't you do the same?”

Те продължиха разговорите си под ведрия небосвод.

They continued their conversation under the cheerful sky.

Зоя беше откровена, но и любяща, а Николай започна да вижда истината в думите й.

Зоя was candid yet loving, and Николай began to see the truth in her words.

Сърцето му се отпусна, а напрежението изглеждаше поносими.

His heart relaxed, and the tension seemed bearable.

“Добре,” каза Николай накрая, “ще започна с малки стъпки.

“Alright,” Николай finally said, “I'll start with small steps.

Ще се храним по-здравословно за празника. Великден е добра причина за ново начало.”

We'll eat healthier for the holiday. Easter is a good reason for a new beginning.”

Зоя се усмихна топло, усещайки, че Николай най-накрая разбира.

Зоя smiled warmly, feeling that Николай finally understood.

“Ще направим нещо специално за Великден, с тиганици от пълнозърнест хляб и салати.

“We’ll make something special for Easter, with whole-grain bread pancakes and salads.

Започваме оттук.”

We’ll start from there.”

Те продължиха да говорят, докато излизаха от парка, по-спокойни и готови за следващата глава.

They continued to talk as they left the park, calmer and ready for the next chapter.

Николай се почувства облекчен, знаейки, че не е сам в това пътуване.

Николай felt relieved, knowing he wasn't alone on this journey.

С това обещание, Великден носеше нови надежди и начало за Николай — ново начало, символизирано от пролетния разцвет около тях.

With this promise, Easter brought new hopes and a beginning for Николай—a new beginning symbolized by the spring bloom around them.