В малката стая на университета ароматът на пролет и книги се смесваше в интересно ухание.

In the small room at the university, the aroma of spring and books mixed into an interesting fragrance.

На стената висяха мартеници, които символизираха началото на пролетта и приближаващия празник Baba Marta.

On the wall hung мартеници, which symbolized the beginning of spring and the approaching holiday Baba Marta.

Студентите обаче не празнуваха; въздухът бе напоен с учене и стрес.

The students, however, were not celebrating; the air was filled with studying and stress.

Борис, студент втора година, се беше изправил пред изпит, толкова важен, че от него зависеше цялата му година.

Борис, a second-year student, faced an exam so important that his entire year depended on it.

Въпреки решителността му да учи, Борис изпитваше и доза дреболия – homesickness.

Despite his determination to study, Борис also experienced a touch of something minor – homesickness.

Нощта преди големия ден той усети болка в корема, но реши да я игнорира, фокусирайки се върху учебника по биология.

The night before the big day, he felt a pain in his stomach but decided to ignore it, focusing on his biology textbook.

Елена, съквартирантката му, бе внимателно момиче.

Елена, his roommate, was a careful girl.

Тя учеше прилежно, но не преставаше да хвърля загрижени погледи към Борис.

She studied diligently but did not cease casting worried glances at Борис.

Тя тайно го харесваше отдавна, но не беше намерила смелост да му каже.

She had secretly liked him for a long time but hadn't found the courage to tell him.

В коридора се появи Стойан – дружелюбен и с харизма, която грееше в стаята.

In the corridor appeared Стойан – friendly and with charisma that lit up the room.

Той подхвана шега, която събуди усмивка на Борисовото лице, но бързо забеляза, че нещо не е наред.

He cracked a joke that brought a smile to Борисовото face but quickly noticed something was wrong.

"Борисе, добре ли си?" – попита той.

"Борисе, are you okay?" he asked.

Борис оправда болката като нищо особено.

Борис dismissed the pain as nothing special.

Но когато се опита да стане, остра болка прониза корема му, толкова силна, че падна обратно на леглото.

But when he tried to stand up, a sharp pain pierced his stomach so strong that he fell back onto the bed.

Елена и Стойан разбраха, че е нещо сериозно и настояха да отидат в болница.

Елена and Стойан realized it was serious and insisted on going to the hospital.

След многократни убеждения и помощ от приятелите си, Борис се съгласи.

After multiple persuasions and help from his friends, Борис agreed.

Когато стигнаха до болницата, лекарите бързо го разгледаха и веднага го приеха за апендектомия.

When they reached the hospital, the doctors quickly examined him and immediately admitted him for an appendectomy.

Елена остана до него, през цялото време, стискайки мъничкото му ръка, тиха подкрепа в трудния момент.

Елена stayed by his side the whole time, quietly holding his small hand, a silent support in the tough moment.

Операцията премина успешно.

The surgery was successful.

На следващия ден, Борис отвори очи в болничната стая, а Елена седеше до него усмихната.

The next day, Борис opened his eyes in the hospital room, and Елена sat beside him smiling.

"Благодаря, че останахте с мен," каза той, усещайки топлата благодарност в гърдите си.

"Thank you for staying with me," he said, feeling the warm gratitude in his chest.

Те се усмихнаха един на друг, а Борис внезапно разбра колко са важни приятелствата и връзките.

They smiled at each other, and Борис suddenly realized how important friendships and connections are.

С пролетта и новото начало, Борис оценяваше повече тези около него.

With spring and a new beginning, Борис appreciated more those around him.

Той разпозна новите чувства, които изпитваше към Елена, и си обеща да бъде по-внимателен и отдаден приятел.

He recognized the new feelings he had for Елена and promised himself to be a more attentive and devoted friend.

Така в малката, препълнена стаичка, между учебниците и мартениците, разцъфтя ново приятелство, което обещаваше да бъде толкова силно и дълготрайно като първите пролетни лъчи.

Thus, in the small, crowded room, amidst the textbooks and мартеници, a new friendship blossomed, promising to be as strong and enduring as the first rays of spring.