В Рила, малките капки дъжд блесваха през свежите пролетни листа, когато Петър, заедно с неговите приятели Анна и Иван, потеглиха към Рилския манастир.

In Rila, the small raindrops glistened through the fresh spring leaves when Petar, along with his friends Anna and Ivan, set off toward the Rila Monastery.

Небето беше синьо, пролетно време цъфтеше навсякъде, и Петър бе решен да избере перфектното място за великденския пикник.

The sky was blue, spring was blooming everywhere, and Petar was determined to choose the perfect spot for the Easter picnic.

"Този път ще бъде специално", мислеше той.

"This time it will be special," he thought.

През последните години, всичките опити на Петър бяха едно голямо приключение, но не по план.

In recent years, all of Petar's attempts had been one big adventure, but not according to plan.

Той уверено се отправи нагоре по пътеката, която водеше около манастира, разказвайки за великденските обичаи и начини за боядисване на яйца с природни бои.

He confidently headed up the path that led around the monastery, telling stories about Easter customs and ways to dye eggs using natural dyes.

Обаче, точно когато намериха приятно място до реката, тежките облаци се събраха.

However, just when they found a lovely spot by the river, heavy clouds gathered.

Петър се разтъжи, но бързо поведе приятелите си към друга поляна.

Petar felt a bit down, but quickly led his friends to another meadow.

Дъждът започна на капки, а Петър ентусиазирано обясняваше как в България Великден е пълен с традиции, като миенето на лицето с цветна вода.

The rain began to fall in drops, and Petar enthusiastically explained how in Bulgaria, Easter is full of traditions, like washing one's face with colored water.

След кратко намокряне, небето се проясни и те продължиха.

After a brief soaking, the sky cleared, and they continued.

Вече бяха гладни, когато изведнъж изскочиха диви сърнички и ги изплашиха.

Already hungry, they were suddenly startled by wild deer jumping out.

Забавиха се с приготвянето на храната, но неотлъчно се усмихваха.

They were delayed with the food preparation, but never stopped smiling.

Най-накрая, след дълго търсене, Петър откри идеалното място на върха на хълм.

Finally, after a long search, Petar found the ideal spot at the top of a hill.

Постави кошницата, разпери одеяло, и приятелите се разположиха наоколо.

He placed the basket, spread a blanket, and the friends settled around.

Изведнъж, с едно неволно движение, Петър бутна кошницата и всичко се търколи надолу.

Suddenly, with one inadvertent movement, Petar knocked the basket over, and everything rolled down.

Анна и Иван започнаха да се смеят, докато гледаха как яйцата и плюшеното зайче изчезнаха в тревата.

Anna and Ivan began laughing as they watched the eggs and plush bunny disappear into the grass.

Снаха от разляти питиета и липса на закуски, те просто седнаха на меката трева.

With spilled drinks and a lack of snacks, they simply sat on the soft grass.

Събрали се около малките цветя, те разказваха истории и се наслаждаваха на спокойствието на планината.

Gathered around the little flowers, they told stories and enjoyed the tranquility of the mountain.

Картини от деня разпалваха усмивките и Петър разбра, че не перфектната организация прави стичния ден запомнящ се.

Pictures from the day sparked smiles, and Petar realized that it's not the perfect organization that makes a day memorable.

Бяха заедно, в сърцето на природата, и това беше достатъчно.

They were together, in the heart of nature, and that was enough.

Прегърнати от звуците на Рила, тримата се насладиха на спонтанния си пикник, богат на смях и топли спомени.

Embraced by the sounds of Rila, the three enjoyed their spontaneous picnic, rich with laughter and warm memories.