Пролетното слънце сияеше ярко над цветната градина.

The spring sun shone brightly over the colorful garden.

Птиците пееха, и цветята цъфтяха в палитра от цветове.

The birds were singing, and the flowers blossomed in a palette of colors.

Мариика обожаваше градината, особено лалетата, които цъфтяха във великолепно разнообразие от нюанси.

Мариика adored the garden, especially the tulips, which bloomed in a magnificent variety of shades.

Тя често прекарваше часовете си тук, наслаждавайки се на красотата на природата.

She often spent her hours here, enjoying the beauty of nature.

Людмил, който отдавна беше влюбен в нея, реши да я впечатли.

Людмил, who had long been in love with her, decided to impress her.

„Ще покажа на Мариика колко добър съм в градинарството,“ каза си той, макар че всъщност не знаеше много за това.

"I'll show Мариика how good I am at gardening," he said to himself, even though he actually didn't know much about it.

Реши, че знанието за градинарството ще впечатли Мариика и ще му спечели нейната симпатия.

He decided that the knowledge of gardening would impress Мариика and win her favor.

Когато Людмил влезе в градината, той забеляза как Мариика гледа лалетата с възхищение.

When Людмил entered the garden, he noticed how Мариика admired the tulips with awe.

„Здравей, Мариика,“ започна той, усмихвайки се уверено.

"Hello, Мариика," he began, smiling confidently.

„Аз съм експерт в грижите за цветята.

"I'm an expert in flower care."

“ Той се наведе към лалетата, за да й обясни как се грижат за тях.

He bent down to the tulips to explain to her how to take care of them.

Но не беше минала и минута, когато Людмил започна да киха.

But it wasn't even a minute before Людмил started to sneeze.

Първо тихо, после все по-силно и бързо.

First quietly, then louder and faster.

Лицето му почервеня, и очите му зашихтиха.

His face turned red, and his eyes started to water.

Оказа се, че той беше алергичен към лалетата, които така обожаваше Мариика.

It turned out that he was allergic to tulips, which Мариика adored so much.

Всички погледи се насочиха към него, но Мариика не можеше да се сдържи да не се усмихне.

All eyes turned toward him, but Мариика couldn't help but smile.

Тя веднага му подаде кърпичка и го заведе до пейка, далеч от цветята.

She immediately handed him a tissue and led him to a bench, away from the flowers.

„Изглежда имаш алергия към лалетата,“ каза тя със съчувствени очи.

"It looks like you're allergic to tulips," she said with sympathetic eyes.

Людмил, сега по-спокоен, се засмя с нея.

Людмил, now calmer, laughed with her.

„Е, не успях да те впечатля с градинарски умения, но поне успях да ти доставя малко забавление,“ пошегува се той, потривайки носа си.

"Well, I didn't manage to impress you with my gardening skills, but at least I brought you some entertainment," he joked, rubbing his nose.

Мариика оцени честността му и неговите усилия.

Мариика appreciated his honesty and efforts.

„Не се притеснявай,“ каза тя топло.

"Don't worry," she said warmly.

„Важно е, че беше тук и опита.

"The important thing is that you were here and tried.

Честността ти е по-ценна от всички цветя.

Your honesty is more valuable than all the flowers."

“Този ден в градината оставаше специален, въпреки неприятната случка.

That day in the garden remained special despite the unfortunate incident.

Людмил научи, че е по-добре да бъде искрен, а не да се преструва.

Людмил learned that it's better to be sincere than to pretend.

Мариика ценеше не толкова уменията, а желанието и честността на Людмил.

Мариика valued not so much the skills but the willingness and honesty of Людмил.

От този ден нататък, те често се разхождаха заедно из цветната градина, смеейки се на случката от пролетта, когато цъфтят лалетата.

From that day on, they often walked together in the colorful garden, laughing at the spring incident when the tulips bloomed.