Борислав вървеше по пътеката, която водеше към Рилския манастир.

Борислав walked along the path leading to the Рилския манастир (Rila Monastery).

Пролетта бе разстлала своята зелена пелерина над всичко.

Spring had spread its green cloak over everything.

Цветя цъфтяха, а птиците пееха своите песни.

Flowers were blooming, and birds sang their songs.

Въздухът беше свеж и изпълнен с живот.

The air was fresh and filled with life.

Борислав носеше малък сак и множество спомени.

Борислав carried a small bag and numerous memories.

След години в чужбина, той бе решил да се завърне.

After years abroad, he had decided to return.

Великден бе добър повод да се срещне със семейството си в манастира.

Easter was a good occasion to meet his family at the monastery.

Милена, неговата сестра, и съпругът ѝ Виктор щяха да бъдат там.

Милена, his sister, and her husband Виктор would be there.

Времето извън родината бе оставило своите следи.

The time away from his homeland had left its marks.

Борислав се чувстваше виновен за дългото отсъствие.

Борислав felt guilty for his long absence.

Страхуваше се, че семейството му няма да го приеме отново.

He was afraid his family wouldn’t accept him back.

Когато пристигна в манастира, сърцето му забърза.

When he arrived at the monastery, his heart raced.

Древните стени бяха украсени с икони, а свещите хвърляха топла светлина.

The ancient walls were adorned with icons, and candles cast a warm light.

В двора, хора пееха, поздравяваха се с "Христос воскресе" и се усмихваха.

In the courtyard, people sang, greeted each other with "Христос воскресе" (Christ is risen), and smiled.

Милена и Виктор го посрещнаха с прегръдка.

Милена and Виктор welcomed him with a hug.

"Добре дошъл, братко!

"Welcome, brother!"

" каза Милена с усмивка.

said Милена with a smile.

Настана време за Великденското ястие.

It was time for the Easter meal.

Домакините бяха подредили масата с множество ястия – козунаци, боядисани яйца и агнешко.

The hosts had set the table with numerous dishes—sweet Easter bread, colored eggs, and lamb.

Във въздуха се носеха аромати, които Борислав бе изгубил, но сега отново намери.

Aromas wafted through the air, scents that Борислав had lost but now found again.

Седнаха всички заедно, а разговорите и смехът изпълниха пространството.

They all sat together, and conversations and laughter filled the space.

По време на вечерята Борислав дълго мълча.

During dinner, Борислав remained silent for a long time.

Накрая, когато чашите се надигнаха за наздравица, той се изправи.

Finally, when the glasses were raised for a toast, he stood up.

"Трябва да кажа нещо," започна той, гласът му леко трепереше.

"I have to say something," he began, his voice slightly trembling.

"Съжалявам за всичките тези години.

"I’m sorry for all these years.

Липсвахте ми.

I missed you.

Искам отново да бъдем семейство.

I want us to be a family again."

"Настъпи тишина.

A silence followed.

Милена го погледна топло и каза: "Винаги си бил част от семейството.

Милена looked at him warmly and said, "You’ve always been part of the family.

Няма нужда от извинения.

There’s no need for apologies.

Радвам се, че си тук.

I’m glad you’re here."

"Сълзите в очите му бяха от облекчение и радост.

The tears in his eyes were tears of relief and joy.

Виктор го тупна по рамото, а останалите кимнаха с разбиране.

Виктор patted him on the shoulder, and the others nodded in understanding.

Борислав усети топлината, от която се нуждаеше.

Борислав felt the warmth he needed.

Това беше домът му, тук бе неговото място.

This was his home; this was his place.

На Великдените в манастира, Борислав намери мир със себе си и семейството си.

During Easter at the monastery, Борислав found peace with himself and his family.

Прошката и любовта им го пренаредиха.

Their forgiveness and love rearranged him.

Той знаеше, че връзките с корените му са възстановени и никога нямаше да бъдат прекъснати отново.

He knew that the ties to his roots were restored and would never be broken again.