Цветята на пролетта изпълваха коридорите на болницата.

The flowers of spring filled the corridors of the hospital.

Навсякъде се чуваха звуци от апарати и гласове на медицински персонал.

The sounds of machines and voices of medical staff were heard everywhere.

Великден беше близо и настроението беше радостно, но и напрегнато.

Easter was near, and the mood was joyful yet tense.

В една от стаите лежеше Стефан, пациент, който беше претърпял операция.

In one of the rooms lay Стефан, a patient who had undergone surgery.

До него беше медицинската сестра Мила, която тъкмо влизаше със спокойна усмивка.

Next to him was the nurse Мила, who had just entered with a calm smile.

"Здравей, Стефане," каза тя, поставяйки ръка на рамото му.

"Hello, Стефан," she said, placing a hand on his shoulder.

Той я погледна, но не отговори.

He looked at her but didn't respond.

"Трябва да започнем да се грижим правилно за раните," продължи Мила.

"We need to start taking proper care of the wounds," Мила continued.

"Имам план, който трябва да следваш.

"I have a plan you need to follow."

"Стефан явно се въртеше на леглото, изнервен.

Стефан was noticeably fidgeting on the bed, anxious.

"Не ми трябват планове," каза той.

"I don't need plans," he said.

"Бързам да се върна на работа.

"I'm in a hurry to get back to work.

Великиденът е скоро.

Easter is soon.

Трябва да съм у дома.

I need to be home."

"Мила се замисли как да стигне до сърцето му.

Мила thought about how to reach his heart.

"Ще ти разкажа нещо," каза тя спокойно.

"I'll tell you something," she said calmly.

"Преди години, имах пациент, който не искаше да слуша лекарите.

"Years ago, I had a patient who didn't want to listen to doctors.

Искаше да е силен и независим.

He wanted to be strong and independent.

Искаше бързо да оздравее, без да спазва правилата.

He wanted to recover quickly without following the rules.

Но това му костваше много повече време и здраве.

But it cost him much more time and health."

"Стефан я погледна замислено, видимо разкъсван между своя инат и разум.

Стефан looked at her thoughtfully, visibly torn between his stubbornness and reason.

"Защо е отказвал да следва инструкциите?

"Why did he refuse to follow the instructions?"

" попита той.

he asked.

"Боял се е, че ще изглежда слаб и уязвим," обясни Мила.

"He was afraid he would look weak and vulnerable," Мила explained.

"Много хора се страхуват да поискат помощ.

"Many people are afraid to ask for help.

Но това не е слабост.

But that's not a weakness.

Силата е в разбирането кога да приемем помощта на другите.

Strength is understanding when to accept help from others."

"Стефан въздъхна дълбоко.

Стефан took a deep breath.

"Може би и аз се страхувам," призна той тихо.

"Maybe I'm afraid too," he admitted quietly.

"Но не искам пак да се налага да лежа тук.

"But I don't want to end up having to lie here again."

"Мила усети, че той се променя.

Мила sensed that he was changing.

"Ще бъда до теб на всяка стъпка от пътя.

"I'll be with you every step of the way.

Просто трябва да следваш инструкциите.

You just need to follow the instructions.

Ще започнем заедно.

We'll start together.

Ще направим график за редовни прегледи.

We'll make a schedule for regular check-ups."

"Стефан кимна съгласно.

Стефан nodded in agreement.

"Добре.

"Alright.

Ще се доверя на вашия план.

I'll trust your plan."

"С усмивка Мила докосна рамото му отново и му подаде лист с инструкциите.

Smiling, Мила touched his shoulder again and handed him a sheet with instructions.

Заедно те направиха първата крачка към неговото оздравяване, а пролетните цветя продължиха да изпълват болничните коридори с надежда и свежест.

Together, they took the first step toward his recovery, while the spring flowers continued to fill the hospital corridors with hope and freshness.