Мила и Николай бяха брат и сестра, които дълго време не разговаряха.

Мила and Николай were brother and sister who hadn't talked for a long time.

Един ден, в началото на пролетта, решиха да се отправят на пътуване през България.

One day, at the beginning of spring, they decided to take a trip through България (Bulgaria).

Целта беше да преоткрият връзката помежду си.

The goal was to rediscover their connection with each other.

Беше Великден, а въздухът беше изпълнен с аромата на лилии и звъна на църковните камбани.

It was Easter, and the air was filled with the scent of lilies and the peal of church bells.

Редоха се на пътешествието си с цел.

They embarked on their journey with purpose.

Мила, амбициозна и винаги в движение, искаше да оправи отношенията с брата си, без да обсъжда директно миналите конфликти.

Мила, ambitious and always on the move, wanted to mend her relationship with her brother without directly discussing past conflicts.

Николай беше по-лежерен, но носеше тежестта на неизказаните думи и стари обиди.

Николай was more laid-back, but he carried the burden of unspoken words and old grievances.

Докато шофираха през живописните полета и планини, околните цветя чертаеха цветен килим.

As they drove through the picturesque fields and mountains, the surrounding flowers painted a colorful carpet.

Мила предложи да отидат до Червения манастир.

Мила suggested that they go to the Червения манастир (Red Monastery).

Това място беше важно за тях от детството, свързано с много спомени.

This place was significant to them from childhood, associated with many memories.

Когато пристигнаха, излизаха звуците на църковна служба.

When they arrived, the sounds of a church service were emanating.

Манастирът беше заобиколен от цъфтящи диви цветя и зеленина.

The monastery was surrounded by blooming wildflowers and greenery.

Мила водеше Николай, разчитайки тишината да помогне да преодолят старите недоразумения.

Мила led Николай, relying on the silence to help overcome old misunderstandings.

Седнаха на стара дървена пейка, която гледаше към манастира.

They sat on an old wooden bench facing the monastery.

Гледката беше привлекателна - спокойствие с нотка на носталгия.

The view was enchanting—calm with a touch of nostalgia.

Николай най-накрая заговори с тих глас, натежал от миналото: "Мила, не можем да продължаваме да бягаме от това.

Николай finally spoke in a quiet voice weighed down by the past: "Mila, we can't keep running from this.

Трябва да разкажем истината на другия.

We need to tell each other the truth."

"Мила го погледна с топлина и решителност.

Мила looked at him with warmth and determination.

"Знам," отговори тя.

"I know," she replied.

"Грешката беше моя, че не говорихме по-рано.

"It was my mistake that we didn't talk earlier.

Но не съм престанала да те обичам, Николай.

But I have never stopped loving you, Nikolai."

"Те продължиха да говорят под луците на пролетното слънце, всеки слушайки другия и изказващ това, което таеше вътре.

They continued to talk under the rays of the spring sun, each listening to the other and expressing what they had kept inside.

В тази искреност намериха пътя към взаимно разбирателство и план за ново начало, готови да пуснат старите обиди.

In this sincerity, they found their way to mutual understanding and a plan for a new beginning, ready to let go of past grievances.

Това беше ново начало - осъзнаха, че изправянето пред проблемите е ключ към разрешаването им.

This was a new beginning—they realized that facing problems is the key to solving them.

Мила научи, че трябва да се изправя директно пред трудностите, а Николай се научи да пуска старите си недемости.

Мила learned that she must confront difficulties directly, and Николай learned to let go of his old grudges.

Сега бяха готови отново да бъдат семейство, свързани от споделени надежди и разбиране.

Now they were ready to be a family again, united by shared hopes and understanding.