В зимния мрак на Мъгливото блато, Ивайло и Мая бавно напредваха.

In the winter darkness of the Мъгливото блато, Ивайло and Мая were slowly making their way forward.

Мястото беше странно.

The place was peculiar.

Дърветата извити, големи локви отразяваха бледото небе.

The trees were twisted, and large puddles reflected the pale sky.

Мъглата се сгъстяваше, скривайки пътя напред.

The fog was thickening, hiding the path ahead.

Но Ивайло беше убеден, че съкровището е наблизо.

But Ивайло was convinced the treasure was nearby.

А Мая, с лека насмешка, просто искаше да се увери, че няма да се загубят съвсем.

As for Мая, with a slight smirk, she just wanted to make sure they wouldn't get completely lost.

"Ивайло, GPS-ът отново казва да завием наляво при говорещата гъба," каза Мая.

"Ивайло, the GPS is telling us to turn left at the talking mushroom again," said Мая.

Гласът й беше с нотка на дрезгав цинизъм.

Her voice carried a note of raspy cynicism.

"Убедена съм, че тук гъби не говорят.

"I'm sure mushrooms don't talk here."

""Не се тревожи, Мая," отговори Ивайло с увереност.

"Don't worry, Мая," replied Ивайло confidently.

"Трябва да вярваме в устройството, или поне в интуицията ми.

"We need to trust the device, or at least my intuition."

"Скролащият звук на кал под обувките им беше успокояващ в мълчаливата тишина на блатото.

The squelching sound of mud under their shoes was comforting in the silent marsh.

Празникът на Баба Марта чукваше на вратата.

The Баба Марта festival was knocking on the door.

Но вместо в топлото, те бяха тук, в непознатия свят на Мъглата.

But instead of being in the warmth, they were here in the unfamiliar world of the Мъглата.

След още няколко странни завоя по скрити пътеки, GPS-ът най-накрая съобщи, че са стигнали до съкровището.

After a few more strange turns along hidden paths, the GPS finally announced they had reached the treasure.

Мая погледна разочарована.

Мая looked disappointed.

Пред тях имаше само една патица с папийонка, плуваща в кръгове.

In front of them, there was only a duck with a bowtie, swimming in circles.

"Това ли е твоето съкровище, Ивайло?

"Is this your treasure, Ивайло?"

" засмя се Мая.

Мая laughed.

"Мисля, че то е уникално, но не и точно съкровището, което очаквахме.

"I think it's unique, but not quite the treasure we expected."

"Ивайло се загледа в патицата и след това погледна Мая.

Ивайло stared at the duck and then looked at Мая.

Внезапно и той се разсмя.

Suddenly, he too burst into laughter.

"Може би сами сме си най-доброто съкровище, Мая.

"Maybe we ourselves are the best treasure, Мая.

Приключението беше прекрасно, без значение къде стигнахме.

The adventure was wonderful, no matter where we ended up."

"Поседяха още малко, наслаждавайки се на леко нелепата ситуация.

They sat for a while longer, enjoying the slightly absurd situation.

После Мая започна да отбелязва пътеката обратно, докато Ивайло й помогна да намери маркерите, които бяха оставили по пътя си.

Then Мая started marking the path back, while Ивайло helped her find the markers they had left along the way.

Те се върнаха, изпълнени със смях и спомени, затоплени от уютната мисъл за дома и предстоящия празник.

They returned, filled with laughter and memories, warmed by the cozy thought of home and the upcoming holiday.

Понякога, разбира се, целта не е така важна, както самото пътуване, нали?

Sometimes, of course, the goal isn't as important as the journey itself, right?