Студен вятър повяваше над Витоша.

A cold wind was blowing over Витоша.

Снежната покривка блестеше под лъчите на зимното слънце.

The snow cover sparkled under the rays of the winter sun.

Беше денят на Трифон Зарезан, денят на лозарите и винопроизводителите.

It was the day of Трифон Зарезан, the day of vine-growers and winemakers.

В този ден, обаче, Иван и неговите деца не бяха на лозето, а поеха по снежните пътеки на планината, за да заздравят връзките помежду си.

On this day, however, Иван and his children were not in the vineyard but took to the snowy paths of the mountain to strengthen their bonds with each other.

Ивайло си спомняше детството си.

Ивайло remembered his childhood.

Тогава той обожаваше планината и искал децата му също да я обичат.

Back then, he adored the mountain and wanted his children to love it too.

Стоян, неговият син, беше тийнейджър – непокорен и мрачен на моменти.

Стоян, his son, was a teenager—rebellious and gloomy at times.

Бяха малко изнервени тъй като предпочитаха да са вкъщи, но тайно желаниеха да почувстват одобрението на баща си.

They were a bit nervous as they preferred to be at home, but secretly wished to feel their father's approval.

Рада, по-малката дъщеря на Ивайло, беше с огньовете на приключението в очите си – винаги любопитна и готова за нови изживявания.

Рада, Ивайло's younger daughter, had a fiery sense of adventure in her eyes—always curious and ready for new experiences.

Пътят беше хлъзгав, а въздухът – свеж и мразовит.

The path was slippery, and the air was fresh and frosty.

Докато вървяха, Ивайло видя как децата му се държат встрани.

As they walked, Ивайло noticed how his children kept to the side.

Те не проявяваха интерес към снежните върхове и красотата на природата.

They showed no interest in the snowy peaks and the beauty of nature.

Тогава реши да остави контрола и позволи децата да изберат път, който интересува тях.

Then he decided to let go of control and allowed the children to choose a path that interested them.

"Хайде, ще следваме вас," каза Ивайло с усмивка и така започнаха да следват по-малко известна пътека, която водеше нагоре.

"Come on, we'll follow you," said Ивайло with a smile, and so they began to follow a lesser-known trail that led upwards.

Скоро стигнаха до място, откъдето можеха да видят цялата околност.

Soon they reached a spot from where they could see the entire surroundings.

Залезът превръщаше небето в ярка смесица от червено и златно.

The sunset turned the sky into a bright mix of red and gold.

Стоян се загледа в хоризонта, а Рада ахна от изненада и възхита.

Стоян gazed at the horizon, and Рада gasped in surprise and awe.

"Вижте само колко е красиво," прошепна Рада.

"Just look how beautiful it is," whispered Рада.

Стоян се обърна към баща си и за пръв път усети топлина и близост.

Стоян turned to his father and for the first time felt warmth and closeness.

Един прост пейзаж промени всичко – изведнъж се почувстваха близки и обединени от това, което споделяха.

A simple landscape changed everything—suddenly they felt close and united by what they shared.

След като се насладиха на гледката, тръгнаха обратно към планинското убежище.

After enjoying the view, they headed back to the mountain shelter.

Там намираха топлина край печката, а Ивайло приготви чаша чай за всеки.

There, they found warmth by the stove, and Ивайло prepared a cup of tea for everyone.

Седяха на меки столчета, а сред смехове и топлина споделяха истории от детството на Ивайло.

They sat on soft chairs, and amidst laughter and warmth, they shared stories from Ивайло's childhood.

"Тази зима ще си я спомням дълго," сподели Стоян с неприкрита радост.

"I will remember this winter for a long time," shared Стоян with undisguised joy.

Рада се усмихваше широко, а Ивайло почувства, че мечтата му се е сбъднала.

Рада smiled broadly, and Ивайло felt that his dream had come true.

На този ден, в сърцето на зимата, семейството стана по-силно и по-свързано от всякога.

On this day, in the heart of winter, the family became stronger and closer than ever.